За трети път се опитвам да започна блога си и осъзнавам,че явно не е за всеки това чудо.Може да не съм активна в този блог,но всеки ден следя няколко мои любимци.Напълно споделям мнението на Иво(теб също те следя и те поздравявам) за това,че блогът кара хората да бъдат организирани и подредени,винаги подготвени за утре,а пък ако случайно нещо ги изненада в утрешния ден те го отбелязват в постовете си.Е аз съм хаотична и непоследователна... явно затова не се получава.Въпреки това блоговете промениха убеждението,че българите не умеят да се обличат добре...и в този ред на мисли -най-най-най любимата ми блогърка --->
Наистина се гордея с теб(макар,че не те познавам лично) ,заради френския Vogue,заради усета ти за собствен,неподправен стил и заради това,че всеки ден на заден фон виждам моята тереса.
Поздравявам също и Иво,защото рядко се срещат мъже с чувство за стил.....12 от 10!
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеСърдечно ти благодаря, както за коментарите по моя блог, така и за сладко казани думи тук, който определено ме разчувстват. Хора като теб правят съществуването му толкова приятно. :)
ОтговорИзтриванеПризнавам и аз, че блогът е трудно нещо и отнема време, докато стане организирана част от живота ти. На мен лично ми костваше 7-8 месеца да го въведа в ред! ;) Така че, не го мисли, а давай спокойно и той(блогът ти) ще си стане от само себе си. И и не забравяй, че ако имаш нужда, помощта ми е точно на едно съобщение разстояние, Дита. ;)
П.С. Изтрих 1вия коментар, поради това, че бях допуснал няколко грешки. Май още съм сънен. :)
Здравей, мила!
ОтговорИзтриванеТози пост ме сгря неописуемо много. Но най-вече ме зарадва факта, че сме толкова близо една до друга. Къде живееш точно, някъде на Славянска?
Ще се радвам да ми пишеш (имейла го има на блога) и да се запознаем.
Относно блоговете: те имат собствена съдба, важното е веднъж да им вдъхнеш живот и непрестанно ще те изненадват, ще растат, ще се развиват и ще намерят правилния път!